Обичайната практика е точно такава – правиш си абонамент за цяла година, в случая за цял футболен сезон, но ти прибавят бонус, да речем два-три месеца безплатно. Нещо подобно се случи и продължава да се случва между ЦСКА и Левски. Уж миналата година си бе за миналата година. И двата отбора с чисто нови отбори, редица нови състезатели, сините трябва да не са обременени от предишната 100% негативна серия в шампионата. Пък имат и нов, пресничък треньор, а не на последно място и Гонзо като директор, който се изцепи неподготвен след загубата на Черно море на „Армията” през пролетта, че е добре, червените да се порадват, тъй като щяло да им бъде за последно. За ЦСКА ми е ясно, там изненада няма. Щом Стойчо води отбора, той винаги знае как да направи така, че да се излезе бързо от дупката. Но за Левски вече притеснението е грандиозно. Такава апатия, такава безидейност. На тях им трябват два мача, за да стигнат до едно голове положение срещу ЦСКА. Да вземеш произволно 11 души от публиката, ще се държат не по-зле на терена от т.нар. „Нов Левски”. 

ЦСКА игра два мача накуп онзи ден на Националния стадион. Един срещу вечния си съперник. И друг за себе си, разбира се и за публиката. Трябва всеки път категорично да разграничаваме Левски от Зимбру. Това в Молдова си беше резил, то тепърва ще тежи. Победата в неделя не може да го излекува и премахне автоматично от съзнанието. Отпадането бе следствие на грамаданската грешка, да се започва отново от кота нула с производството на чисто нов състав. А срещу Левски ЦСКА просто нарами наново духа си, онзи липсващ години наред елемент в дербитата със сините. Стойчо Младенов веднага трябва да бъде арестуван! 

За гавра със стогодишни! Извинявам се за черния, вероятно нелеп хумор, но това вече на нищо друго не прилича, освен на перманентна гаргара с уж опонента ти. Два изключително важни хода бяха предприети със стартовия състав на Младенов. Завръщането на Неманя Милисавлевич, който през първото полувреме бе най-дейния в състава. Това първо полувреме, което бе далеч по-важното. Там в играта на ЦСКА личеше психологическата умора от Зимбру, личеше притеснението от нова издънка, което вече би отприщило далеч по-сериозни протести. Това бе полувремето, което просто ЦСКА трябваше да издържи. И там сърбина бе важен елемент. Второто бе вече лесно, там червените си знаеха работата. Един, бързо втори и аха да падне познатия трети гол, виждах вече как Тройчо пак дебне зад ъгъла, но Георги Йорданов реши лекичко да балансира мача, че да спаси донякъде синьото достойнство. Този втори картон на Маркиньос бе малко изнасилена работа, но нейсе. По този начин играчите на Стойчо и самия наставник разбраха една истина. Започва се! От този мач, след наглото наместване на първо място в класирането, ги чакат серия от груби съдийски вмешателства по време на предстоящите мачове. Запомнете това, тепърва пак ще си говорим по тази тема! Дали още в края на тези седмица или малко по-късно, но ЦСКА вероятно пак ще бъде ударен брутално през краката, както на „Тича” през миналия сезон. 

Та с изгонването на Маркиньос, Йорданов просто даде тон за песен. Тройката този път се размина, но ЦСКА показа зъби и воля, каквито се харесват. Вторият важен ход бе залагането на румънеца Буш, който пък се превърна в поредното чуждестранно откритие, благодарение на гол във вечното дерби. И още ценни неща, върху които би могло да се стъпи, да се надгражда, тъй като съм абсолютно съгласен с 30% процента разгърнат потенциал, който Младенов даде на тима си, сякаш не искайки да се заблуди от просто една рутинна победа на Левски. Съживяването на Карачанаков, най-сетне разумната игра на Сънди и още по-важното – ЦСКА пак си намери вратар. Нищо чудно Якуб Дивиш да се окаже по-добра инвестиция и от Райс М`Боли. За едва четири мача чеха показа завидна стабилност, самочувствие и предотврати всякакви съмнения относно избора, който са направили на „Армията” с привличането му. Както казва един колега: „Абе вземи си чех или поляк за вратар и си пий кафенцето!” 
След победата над Левски червеният гняв от ранното отпадане в Лига Европа става още по-голям, тъй като ЦСКА спокойно можеше да продължи още малко там, с което да допълни ударния си старт в първенството. И всичко това би било идеална стартова база за червените. Защото в момента има нужда единствено от две неща – от работа и от пари. 

Които да се дават навреме. Ново повторение на случаите Менди или Косоко ще продължат да зануляват процеса, да водят до безсмислена и досадна цикличност. Успехът 2:0 в този аспект не означава три точки или първо място в класирането или още и още обогатяване на футболния фолклор от страна на червените спрямо сините. Юбилей, пета, шеста поредна – не, най-важното е спечелването на месеци наред спокойствие за работа. Нищо повече. Едва към Нова година може пак да теглим чертата.
Феноменалното при Левски пък е, че вероятно няма друг подобен случай в световния футбол. Заблудата след краха през миналия сезон дойде от една контрола, от един шоу-мач. Празнувайки своята сто-годишнина, радвайки се, факли-макли, нищо лошо, бихме Лацио оле-оле, сините фенове сякаш повярваха, че празникът ще излекува отбора и като започне официалния сезон ще гледат един нов Левски. Връщането на Георги Иванов пък вече бе сигурния фактор и гарант за промяната. Дойде и първия кръг. Безобразие срещу някакъв скромен, та скромен Локо Пд, но в същото време едни позитивни анализи, едни приповдигнати изказвания. „Левски вече приличал на тим, добре се намирали на терена, резултата не е най-важното”. Естествено че не е, но в неделя и на пресконференцията попитаха Мурсия, който и след ЦСКА продължи с хвалбите: „Добре де, ако пък някой ден Левски най-сетне вземе, че бие, няма ли да се изчерпа арсенала от аплаузи относно синята игра?”. Неведнъж е ставало въпрос, че липсата на коректив често се оказва пагубна за Левски. 

Да, това е разликата! Съвсем закономерно публиката на ЦСКА бе обидена от отпадането от Зимбру и реагира най-адекватно, като безпрецедентно не стъпи в свещения сектор Г. Това е историческо събитие и винаги ще бъде помнено. Евала, това е висша форма на протест, няма зулуми, няма простотия! Пък и дефекта се превърна в ефект – никога друг път във вечното дерби не е имало подобна атмосфера, идваща от далеч по-близкия до терена сектор А. Едните протестират, другите вечно търпеливи, вечно доволни, вечно пляскащи дори на такива като Валери Божинов. Поради което крайния изход е видим. Но…въпрос на критерий. Едните пляскат на отпадане с две загуби от Тампере, а други протестират и то във вечното дерби заради отпадане с две равенства със Зимбру. Това показва кой клуб какви критерий, традиции и ценности има. Едните се радват на Валери Божинов, другите освиркват световни исполини като Пенев и Бербатов още при вторият им слаб мач, така както в Реал освиркват самия Роналдо. Просто космическа разлика в реакциите и предопределящите ги критерий. Един от показателите по които наистина големият клуб е разпознаваем е именно във високото ниво на корективните оценки. И в тази връзка ЦСКА наистина показа, че е голям клуб. 

Двата съперника сега стартират новото първенство. Но само след два кръга направиха пълно копие на представянето си през целия изминал шампионат. Има много време, нищо чудно по една или друга причина да се стигне до пълен обрат, никой не се заблуждава, че ЦСКА ей така – щрак и е станал много силен или Левски още по-слаб. Но поне за дербитата, дайте да питаме в пощата – този абонамент с какъв бонус-период върви? Че вече дори не е забавно!