Неистовите опити на сините апологети да омаловажат качеството и на последното вечно дерби будят единствено и само смях. Нищо не се било случило, имало и други серии, далеч по-дълги. Има, да, и през 80-те, че и през 90-те години, но миксирани. Току някой мач от турнира за Купата на Съветската армия или пък за Купата на България ще се вреди по средата. Но през призмата на ЦСКА онзи ден се случи нещо историческо, нещо голямо, нещо, което ще се помни поколения напред. Червените сломиха вечния си враг за четвърти пореден път, при това в рамките на един-единствен шампионат!

Знаете какво значи дубъл, какво значи требъл. Все термини, често употребявани в спорта, във футбола. А знаете ли какво значи „куадрупъл”? Следващото след требъл. ЦСКА постигна за първи път от 1987 година дубъл над съперника, постигна за първи път и три победи в рамките на едно първенство. Ще речете – да де, ама сега системата го позволява. Не, подобна система и четири мача между отборите имаше и преди години. И в понеделник се стигна до четвъртата поредна. Рекорди след рекорди се чупят като костите на противопоставен на Шварценегер персонаж в някой екшън. Бум, тряс, отдолу, отгоре, отстрани, между очите, в муцуната. Така Арни млати своите врагове. Така и ЦСКА методично постъпваше срещу съперника юбиляр. Червените разбраха най-сетне нещо изключително значимо като част от спортната философия. Нещо, което в миналото много пъти са пренебрегвали заради аристократизъм и са си патили. Когато си по-добър от другия, просто го победи! Не го оставяй да се измъкне! Това води до много гняв, защото рано или късно ще дойде моментът с обратната страна на монетата. Тя няма как един ден да не падне и на другата страна. Но сега се трупа и уважението, то върви редом с болката и унижението. Въпреки че дори и сега, в промеждутъка на тази серия, ЦСКА успя да стори нещо подобно. В мача реванш за купата – по-добър си, правиш положения, пропускаш ги, съдията ти реже главата, ама накрая Левски те отстраняват. Последвалите три мача през настоящата година обаче възстановиха справедливостта. Видимо по-добрият тим бе краен победител. Хайде сега да чуя бъзиците и подмятанията по адрес на Стойчо Младенов. Той човекът вече се ошашави – Тройчо ли е, че за пореден път спира на три гола във вратата на Левски, четворчо ли е, заради вече споменатия куадрупъл, или пък

да не е станал

петорчо?

Защо пък петорчо ли? Защото това е петата поредна шампионатна победа за Младенов в дербито. Миналото лято, когато Левски би с 2:1 в дербито, ЦСКА бе воден от Милен Радуканов. Преди това бе онзи двубой, с голчето на Нюанджи. Стойчо влезе с гръм и трясък в червения летопис като най-успешния треньор в цялата история на вечните дербита, като процентно съотношение по показателите – победи, равенства, загуби – 7-2-2. Няма друг треньор на ЦСКА, който да е спечелил 64% от шампионатните си сблъсъци със сините. Младенов оформи постижението си по време на сезона, за който специалистите и феновете категорично очакваха разпад и място във втората седмица на класирането. Лятото имаше вицове за ЦСКА. Нищо не предвещаваше подобен развой на събитията.

Въпреки настоящите рекорди

ЦСКА е имал

далеч по-силен

и мощен състав

но не е успявал да причини и малка част на Левски от болката, която сега сините изпитват. Просто така се е случило, футболът не винаги е логичен спорт. Съдбата бе избрала ЦСКА да унижи Левски точно навръх юбилея му. И сигурно има причина за това.

Мнозина се питат каква пък толкова е разликата между двата отбора? Много е простичко и точно в понеделник следобед се наби най-много на очи. В момента в ЦСКА е пълно с играчи, които милеят за този отбор. Които са броели с нетърпение дните в навечерието на дербито, знаят за какво се борят, за какво излизат на терена. Игралият може би последното си дерби Тошко Янчев, Емил Гъргоров, гледалият отстрани капитан Вальо Илиев, Апата, Марто, Иван Стоянов, резервният вратар Стоян Колев. Над половин дузина. Плюс фигура, авторитет и величина като Стойчо Младенов на пейката. От другата страна Топчо го боли, факт, ама освен него нито, нито един не може да попадне в подобна категория! Кой – прехвалените скъпоплатени наемници като Генков, Макриев или Божинов ли? Или онзи бранител, дето ще го запомним само поради трудно произносимото му име и с нищо друго? Или може би юношката на ЦСКА, капитан в дербито, който вероятно тайничко е проклинал съдбата си, че в момента не е от правилната страна на терена. Ето това е простичката разлика. Затова едните много пъти поред бият другите. Затова ще се пише и говори още дълго време как навръх вековния юбилей се е случило всичко това.

Тази серия на ЦСКА

ще се помни и след

100 години

първо, защото тя е първа подобна за червените в шампионатни мачове (б.а. – те имат такава, но и с мач за купата), и второ, защото е навръх стогодишнината на вечния съперник.

И пак прозряха някакви припомки – то сектор Б бил измислил песничката за „Честит юбилей”, то какво се било случило на 50-ата годишнина на ЦСКА и подобни. Ако някой ме убеди, че има по-голямо честване от това, което в момента върви, то няма как да му повярвам. ЦСКА прободе неколкократно Левски в и без това грохналото му тяло като сериен убиец. Безмилостно, безжалостно. По този начин противниковите рани ще кървят още дълго. И неизбежната първа синя победа след серията няма никак да е достатъчна, за да се балансира. Но дотогава никой не знае колко време ще мине. Сега живеем в настоящето – не в миналото чрез припомки, не и в бъдещето чрез хипотези и догадки.

Освен всичко това ЦСКА на Стойчо Младенов направи и доста други положителни неща този сезон. При това

без да се радва на

съдийски комфорт

присъщ за доста от тимовете в първата седмица. Някак не ми се струва нормално точно пък ЦСКА от всичките 14 отбора в А група да продължава да е твърдо на последното място по брой отсъдени дузпи в негова полза. Има-няма двечки. Толкова май има и Любимец. Та един Гари Родригес, настояща звезда в Примера, за един полусезон е вкарал цели пет гола от наказателни удара. За постоянните аванти към шампионите орли какво повече да добавим! А ЦСКА спасява лицензи, плаща неплатени сметки към ФК Урвич и към знайни и незнайни герои, търпи подигравки около акциите, не спира да поема критики уж от „свои”. Какво говорите, както се оказа, ЦСКА и Стойчо са долни хора, които прецакват група приятели да ритат безплатно мачлета на Армията. И покрай всичко това ЦСКА успя да постигне тези резултати, някои от които превърнали се в исторически рекорди. Естествено далеч от финансовата мощ на тимове като Лудогорец, Ботев и Левски, от финансовата стабилност на Литекс и Черно море. Но с отбор, пълен с туптящи червени сърца, които като направят лош мач, и дълго след това им е криво. С треньор, за когото ЦСКА е като собствено дете. Толкова за този сезон. Пъзелът се нареди, ясен е шампионът, също и евроучастниците. На сините – честит юбилей и умната срещу Лацио!