Безспорно месец май 2008 година ще остане в историята на родния гранд като месеца на тържествата. Дори най-великият арабски шейх да бе дочакал мъжка рожба след девет поредни женски, едва ли щяха толкова дълго да продължат празненствата и честванията, колкото бяха в Борисовата градина. Но в крайна сметка червените си го заслужиха с повече от категоричното надмощие над всякаква останала конкуренция у нас. Всичко това, постигнато в условията на мъчителен медиен дискомфорт. Който всъщност продължава години наред. От времето на Илия Павлов през кратката есен на Любо Пенев, периода на Васил Божков и сега на Томов едва ли има седмица, в която ЦСКА да не е подлаган на прицел по теми от всякакъв род и характер.
В сравнение с вечния си съперник определено единият тим спи постоянно на своето легло с балдахин, а другият се върти неудобно на дървена кушетка без какъвто и да е матрак върху нея. За съжаление на ръководството месец май свърши и вече прекрачихме в юни. Точно преди десет дни от Герена обявиха датите си за двата лагера, придружени с часове на излитане и кацане на самолетите за Австрия, плюс дати и съперници за всички контроли в България. В същото време устремилият се като ястреб към Шампионската лига ЦСКА не само не е обявил каквото и да е до днес, но и нищо вероятно не се знае със сигурност. Оправданията са две - чака се някакво писмо от УЕФА и името на новия собственик.
По темата с писмото съвсем случайно попаднах миналия четвъртък в сайта на Глазгоу Рейнджърс. Минути след като бяха изиграни последните мачове от шампионата на Шотландия, там имаше три нови материала. Единият логично бе свързан с току-що завършилия лошо за Рейнджърс двубой. Вторият бе изказване на мениджъра Уолтър Смит, в което той съжаляваше, че отборът му е изпуснал титлата и обвиняваше еди-кой си за този факт. И третата новина, но преди това ще повторя: пусната само няколко минути след последния съдийски сигнал на последния мач от лигата, бе как поради заемането на второ място в крайното класиране сините ще започнат надпреварата в квалификациите на Шампионската лига от втория предварителен кръг. Което от своя страна означава, че се събират на първи ден от лятната си подготовка на този и този юни, в толкова часа, на точно определено място. Лагерите щели да бъдат от-до, от-до... Всичко точно и ясно по минути. Говорим за Рейнджърс - един от едва ли не желаните и предпочитани съперници в третия кръг за ЦСКА. Според вас дали всички останали участници знаят от кой кръг започват? Направете си труда да проверите ситуацията във всички останали 31 отбора, попаднали в схемата за този трети предварителен кръг. Всеки един знае всяка контрола през това лято. Ясно е, че в Арсенал са наясно кога им е проверката срещу Реал (Мадрид) или Ювентус, но знаят и кога играят срещу непретенциозния австрийски ФК Магна. Но на Армията си чакат писмото от УЕФА и стигат до унизителната ситуация журналистите да им казват кога в крайна сметка ще им е първият евромач. С подобно поведение съвсем скоро ще може да се каже и кога ще бъде последният евромач за сезона. На този етап Александър Томов хитро се измъкна, като заяви, че уж и миналата година ги били обвинявали, че изостават в селекцията и в плановете за подготовка, но в крайна сметка други били изостанали много повече в класирането. Това е така, но в същото време това не трябва да бъде така.Напук на блестящия си сезон в "А" група ЦСКА е пред една от най-големите дилеми в своето съществуване. Лошото в ситуацията пред Армейците е съмнението, че те са в правото си на избор. По-скоро тях или ще ги изберат, или не. Видно е, че няма върволица от кандидати да купят най-успелия български футболен тим. В разцвета на робовладелските години дилемата е била дали ще попаднеш на добър, или на лош и зъл господар. Ако се изразим в поетичния стил на Миодраг Йешич, не врабчетата, ами и мравките в Борисовата градина вече разбраха, че Прамод Митал не си помръдна дори и мустака за ЦСКА. Това го прави лош господар.
Неистовото желание на неговия везир или по-скоро факир Томов да се види със златен медал и титла в ръце направиха нужното триумфът да е налице. И разбира се, мъдрото му решение да не ги послуша, когато през есента някои негови минивезирчета му шушукаха да отреже главата на Стойчо Младенов.
Ако някъде из коридорите в служебните помещения на Армията има или в бъдеще се появи редица от снимки в рамки на всички президенти, собственици или както там се водят през съответния период босове на ЦСКА, то тази с лика на индиеца ще прилича на карикатура. Хубавото за червените е, че му се вижда краят и чичката, който се грижи за това, скоро ще забива пирончето на следващия портрет. Близо 20 години минаха от последния път, когато ЦСКА направи кратка хегемония, печелейки поне два пъти поред шампионската титла. Сега налице отново е шансът, но той трябва да бъде уловен. Времето е толкова малко, че тиктакането се чува дори в този момент. Докато футболна България се стяга след 7 юни да седне пред Диема, то ЦСКА е пред дилема. Филмът, при който се тръгва по криволичещата пътечка, онази с магаренцето, сме го гледали до втръсване. Другият - още не. Какъвто и да е неговият край, то нека поне в името на разнообразието на "Българска армия" изберат него.