Левски – ЦСКА: Нулево издание

Съвместна публикация на "7 дни спорт" и Gong.bg

Вероятно някой колега вече е направил паралела между вечното дерби и Часът на земята. За зла участ, на дербито разбира се, те се случиха по едно и също време. Бяхме си го подготвили предварително като метафора, но тайно се надявахме да не се наложи да го използваме. Но наистина, след 20.30, когато на милиони места из цялата планета спряха осветлението за 60 минути, то мощните прожектори на националния стадион останаха да светят. А като че ли не трябваше. Двата тима спокойно можеха да се присъединят към инициативата. И просто да изиграят само едно полувреме. И не стига че измъчиха публиката на „В.Левски”, ами направиха и гаден номер на тв-аудиторията. Да вземе Митко Бербатов да вкара два последователни гола в противниковата врата с честотата на пускането на коментари в блога си и – ех, по дяволите – голяма част от зрителите да не ги видят, тъй като все пак надделява любопитството - ще има ли край мъката между Левски и ЦСКА.

Ако трябва да сме докрай честни или поне да погледнем на дербито през червени очила, то май първото полувреме беше за Часът на земята или за някакво тотално слънчево затъмнение. Тъй като бе своеобразно футболно затъмнение. Играчите на Йоан Андоне поне вдигнаха оборотите през втората част, направиха 5-6 футболни неща. Гранден изпусна на три пъти да вкара, Панку на два пъти, че дори и Трифонов имаше един шанс. На фона на останалото – все е нещо, но подобна равносметка хвърля още повече камъни в градината на червените. Най-честно задаваният от техните фенове въпрос след мача, съпроводен със солидна доза псувни, бе „как може да бъде изпуснат толкова слаб противник?”. Ами може, защото нещо в ЦСКА куца. При това сериозно. Куца като еднокракия пират Джон Силвър, като трикрако куче или направо като куцо пиле. Няма какво да се заблуждаваме. Дори несъздалият нито една сносна ситуация два мача поред /!/ Левски е спечелил повече пролетни точки от армейците. 10 срещу 9. Вярно, тези от мача по програма с Ботев едва ли щяха да са толкова сигурни, ако не бяха спечелени служебно. Но ЦСКА приключи с гонитбата на титлата почти на старта на проекта „Андоне”.

А по време на лагера в Турция се правеха едни сметки, разтягаха се едни локуми /то и какво друго да разтягаш в Турция?/ Оказва се не само, че са били сметки без кръчмар, ами направо и без лист и химикал, дори без много мисъл в главите. В Анталия дочух дори навъсени, тревожни хора от ЦСКА, които се тюхкаха, че видите ли, може да се окажело така, че червените да постигнат 15 пролетни победи, но това да не се окажело достатъчно за титлата в крайна сметка. В смисъл, че основният конкурент тогава Литекс ще спечели останалите 14 срещи, без гостуването си на „Българска армия”. Даваха се примери от близкото ни футболно минало, когато нещо подобно се случи на вечния съперник Левски. Ако с някаква моя пророческа дарба, тогава бях споменал, че само за първите пет кръга на втория полусезон Литекс ще е паднал веднъж като куче от Пирин и ще е хиксирал с аутсайдера Монтана, то може би щяха да ме почерпят с всички налични девици по южната турска Ривиера. Но трябваше хитро да премълча своите оракулски способности, предвиждащи серията от глупости, които ЦСКА като отбор /щаб, футболисти и публика/ щяха да сътворят. И да се сринат на трета позиция в предстояща унизителна битка за европейска квота.

Логично е да се говори, пише и анализира повече за ЦСКА. Поне според този мач. Това нулево несъвършенство на футболната игра. За Левски просто няма какво да се добави. От това, което се каза след многото слаби мачове през есента. От това, което бе повторено и след мача в Ловеч. Както и след този с Локо Сф. Всичко е тотално изчерпано. Докато при ЦСКА за кой ли път е по-интересно. Какво надъхване падаше през зимата, какво се получи в крайна сметка? Треперене, дали в сряда ще бъде преодолян Берое, за да се подгони купата, като вечен символ на половинчато спасение на сезона. Поне от висотата на двата гранда.

В началото на тази година, нещо като допълнителен коледен подарък на недоволните анализатори и везири около боса Димитър Борисов бе принесено достойно жертвоприношение. Бе изгонен Любослав Пенев. С това изрязване на нарочения за тумор в иначе приветливата обстановка в съблекалнята, се очакваше всичко в ЦСКА вече да е розово. По-розово дори от опашката на Розовата пантера.

Нямаше го лошият човек, дойде чичо Андо. Преди него се заредиха Митрески, Панку, завърна се Петре, появи се някакъв си Гранден, предимно тъпкал тревата на Велодром две-три години, бяха взети Галчев, Трифонов и Митко Илиев. За България – огромна, престижна и задължителна за титла селекция. Какво повече? И какво виждаме в събота вечер? Митрески не игра, не че ако беше играл, щеше да има някаква работа срещу безопасните сини игли. Но македонският национал нещо се бил контузил. Позволете да се усъмня в тази контузия. Нищо повече. Румънците бяха сред най-слабите на терена. И ако Петре явно тотално е привършил с футбола, то Панку още може. Но защо не иска е съвсем отделна тема. Гранден спа едно полувреме, събуди се за 20 минути през второто и пак се изгуби. Като толкова се прехласнаха някои по него, да бе вкарал гол на Левски, не на Своге. Отделно при фрацузина, дори като най-близко бъдеще, ситуацията е мътна и кървава, пълен хаос. Галчев и Трифонов бяха резерви, а Митко Илиев бележи голове за Миньор. Ето това се случи с „ГРАНД Де Лукс” селекцията на ЦСКА! Чака-рака и нищо повече. Щом в този мач, за който реално туптят всички запалянковски сини и червени сърца, твоето е присвито и също тупти, но от страх, то положението е безнадеждно.