Този път Велизар си тръгна от ЦСКА. Това, че се случи в седмицата след кризата, едва ли е планирано. „Армейската” 8-ца просто желаеше да опита късмета си в чужбина. На сектор „Г” и на ЦСКА бе дадено всичко, което можеше да се даде. И той обичаше Вили. Имаше обаче и далеч по-претенциозни фенове към него, обвиняващи го в недостатъчно раздаване на терена.

Едно е сигурно – за няколко месеца, откакто дойде на „Армията” по времето на Стойчо Младенов, Димитров стана „червен”. Завинаги!

Да, ще се помнят и парят пропуснатите дузпи срещу Торпедо и Стяуа, ще се помнят и головете срещу Блекбърн и Ливърпул. Велизар така и не успя да вкара своя велик и решаващ гол за ЦСКА, но вкара себе си в сърцата на публиката. А за нея това е най-важното.

След като претърпя резила от проваления си зимен трансфер в Залаегерсег, сега може и да чува ехидните подмятания от родината си, че е направил преминаване при вечния съперник – от Миньор в Металург. Нека.

Димитров отива обаче именно в страна, която започва мащабно вдигане нивото на футбола си, най-малкото заради предстоящото домакинство на Евро 2012. А като пример, ето как може да изглежда част от състава на едва спасилия се от изпадане Металург Донецк: ...№ 9 Аилтон, № 18 В.Димитров, № 77 Кройф...Какво да говорим за останалите.

Не лоша компания, нали?