Методи Деянов на 50: Аз съм щастлив съпруг, баща и дядо, често сънувам, че още играя в ЦСКА

Днес един от големите любимци на Сектор "Г" Методи Деянов празнува 50-годишния си юбилей. Възраст, на която хората обикновено си правят равносметка на живота. „Не съм се замислял по тази тема, за мен най-важно е, че се чувствам много щастлив - аз съм един щастлив съпруг, баща и дядо“, призна в интервю за Gong.bg бившият халф на ЦСКА.

Семейството е голямата му гордост. Със съпругата му Лила имат три деца - Богомила (28 г.), Кремена (23 г.) и Теодор (11 г.). Отскоро двамата се радват и на внуци - тригодишния Матей и Елия, която през юни ще навърши 2 г. Те са плод на любовта на голямата му дъщеря с футболния национал Алекс Петков, който пък е син на бившия съотборник на Деянов - Милен Петков.

източник: startphoto.bg

Методи е щастлив съпруг, баща и дядо, но определено има с какво да се гордее и във футбола. У нас е играл само за ЦСКА - има 192 мача и 36 гола, става шампион и носител на Купата на България. След това изкарва 5 г. в гръцкия ОФИ Крит, където записва 100 мача и 20 гола, а завършва кариерата си като играч на Анортозис, с който става шампион на Кипър. Принуден е да се откаже от футбола заради постоянните контузии.

Малцина знаят, че зад гърба си има 10 операции, като две от тях са изключително тежки и малцина са вярвали, че ще се завърне в игра. Първата е през 1996 г., когато къса коленни връзки и е опериран в Барселона, а втората е две години по-късно - кракът му буквално е счупен на две почти 1,5 г. е извън игра.

"Никога нямаше да мога да премина през тези трудни моменти, ако до мен не беше съпругата ми Лила. С нея сме заедно от деца и тя е човекът, който винаги ме е подкрепял. Тя ме върна на терена, когато никой не вярваше, че това е възможно. Винаги ще съм й благодарен", казва Методи, който признава, че вече не е в състояние да играе дори и на малки вратички.

"Болките са нетърпими дори и след приятелски мачлета. Играех, но накрая видях, че не мога. Тъгувам за футбола, липсва ми, но ... Може би затова често сънувам как играя, разбира се с екипа на ЦСКА. Дори вчера сънувах, че съм на терена. Но вече мога да се движа само във фитнеса, за съжаление“, обяснява Деянов.

И добавя, че това е причината да се откаже от треньорството. А започна с летящ старт и му предричаха отлична кариера. Започна в школата на ЦСКА, после постигна успехи с националния отбор до 17 г., беше директор на в школите на Царско дело и ЦСКА 1948.

"Призванието ми е да работя с подрастващи. С тях трябва да си по екип на терена, а на мен ми е трудно дори да обуя футболните обувки, толкова ме болят краката. Не става само с приказки, трябва да покажеш. Затова се отказах. Сега само гледам мачове – предимно детски и по телевизията – най-вече на любимия ми Реал Мадрид. От малък съм фен на „кралете“. Навремето в София имаше борси за футболни артикули и аз постоянно ходех там с батковците от квартала. Пестях си парички за значки, плакати, флагчета на Реал. Обичах първо Бутрагеньо, Мичел и Уго Санчес, после Зидан, а сега най-много ми харесва Белингам. Той в най-голяма степен е събирателен образ на съвременния халф – играе еднакво добре и в двете фази на играта, може да вкарва и да подава, печели единоборства, играе добре с глава, има лидерски качества. Не съм ходил на мач на „Бернабеу“, макар че винаги съм мечтал за това. Май е време да го направя, пожелавам си го за юбилея", продължава той.

източник: Десислава Комарова

Методи обича да говори за децата си, макар че дъщерите му вече са поели по своя път. Голямата Богомила е майка на две малки деца и е отдадена изцяло на тях. Кремена е артистичната част от фамилията – наскоро е завършила НАТФИЗ и вече играе в Народния театър „Иван Вазов“. А от миналата година е съпруга на певеца Юли Славчев от „Молец“.

„Не бих казал, че съм амбициозен родител, но винаги към подкрепял децата си. Това е най-важно. Сега съм неотлъчно до сина си, който тренира футбол в школата на ЦСКА. Виждам, че обича футбола, носи в себе си тръпката към играта. Това е най-важното, тепърва ще развива качества, защото е само на 11 години. Харесва ми, че има поглед върху играта, но на този етап изостава малко от връстниците си във физическо отношение,. И при мен нещата бяха подобни на неговата възраст, винаги съм бил най-слабият“, обяснява Деянов.

И до ден-днешен той си остава един от големите любимци на „червената“ публиката, но няма обяснение как е спечелил любовта им .

„Винаги ми е било приятно как хората се отнасят с уважение към мен и намират добри думи за кариерата ми. Изпитвам съм благодарност и радост при такива срещи. Нямам обяснение за това, може би в основата е фактът, че от 6-годишен съм на „Червено знаме“. Футболът е голяма любов и няма как да я загърбиш. Всеки ден се сещам какво е било, но няма как да върна времето назад. Спомням си само хубавите неща, за контузиите не обичам да говоря. Постигнал съм много във футбола, получил съм признание и любов и това също е част от моето щастие. Доволен съм и не съжалявам за пропуснати шансове“, смята Деянов.

Той не крие радостта си от промените в ЦСКА и смята, че клубът го чака бляскаво бъдеще.

„Работи се професионално в правилна насока. С новия стадион ще се завърнат феновете и вярвам, че много хубави неща чакат моя любим отбор. Но като цяло за българския футбол и за националния тим не съм токова оптимистимно настроен. За съжаление не виждам добри перспективи“, откровен е бившият халф.

И накрая, с кои три думи би се описал Методи Деянов?

„Оптимист, щастлив и добър“, завършва с усмивка любимецът на Сектор „Г“.

подкрепя българския спорт