Вероятно изминалите дни са били от тези, в които Ивайло Петев се е надявал българите да извадят на показа пословичната си къса памет. След като преди един месец националният селекционер сам изстреля в публичното пространство по повод избора си на играчи, че „нямаме друга алтернатива, така че, с каквото имаме, с това ще играем”, се оказа, че в никакъв случай не е бил прав.

Изпратените призовки за четирима, които са с шансове да запишат дебют за България, плюс зачеркването от сметките на тези, които не играят редовно в своите клубове, изцяло обръща тезата на Петев с главата надолу. В никакъв случай не бива да прогнозираме, че Асен Георгиев, Антон Недялков, Георги Костадинов и Антон Карачанаков ще се превърнат в разликата между поредното бледо представяне на „трикольорите” и гръмки победи срещу Хърватия и Азербайджан. Дори титулярна позиция за някой от тях ще бъде изненада, но е в сферата на вероятното.

Но да се върнем на халосните патрони на Петев. Основното притеснение преди септемврийските двубои срещу Норвегия и Италия беше свързано именно с немощта в отбора, предизвикана от малкото игрови минути в сезона на повиканите футболисти. Тогава пак имаше изненада от селекционера с наглед смелия избор да включи Александър Колев в разширения състав. Нищо, че впоследствие нападателят на Ботев бе зрител от трибуните. И Любо Пенев обичаше да работи със сериозна група от национали под свое ръководство, като нямаше притеснения от това, че четирима или петима остават извън групата.

Сега по-скоро въпросът е можеше ли Петев и имаше ли право да се обърне към подобен на настоящия национален отбор още преди един месец. Какво щеше да загуби, ако липсваха близнаците Миневи? Или непостоянните в изявите си на клубно ниво Станислав Манолев, Николай Бодуров, Илиян Мицански, Николай Михайлов и Иван Бандаловски? Гадно е, когато човекът, който трябва да обедини цялата нация и да я накара да вярва в силите на националния отбор, не умее да си признае, че се е предоверил на определени единици.

Така няма да върне хората по трибуните. Нито ще преобърне плачевната за България ситуация в групата за Евро 2016. А и Петев не е първият, който дава шанс на дебютанти. През септември, но преди 4 години, Михаил Мадански се довери на шестима новобранци за контролата с Украйна и квалификацията срещу Уелс. Поименно Михаил Александров, Христо Златински, Георги Терзиев, Георги Миланов, Александър Цветков и Пламен Крачунов. Към тях добави и няколко резерви в случай на контузия. Светослав Дяков бе сред тях. Постепенно част от тези момчета станаха неразделна част от мъжкия национален отбор. Сигурно някой би контрирал, че на Мадански му е било лесно, защото бе само временно решение след лошия експеримент с Лотар Матеус. Може и да е вярно. Но доцентът от НСА също чу лавина от критики към себе си, след като Благой Георгиев се отказа от националния тим, цитирайки мениджърски интереси. Още тогава Мадански алармира, че е моментът за подмладяване и постепенна смяна на генерациите. Не го послушаха.

А Петев го чуват всички. Затова е хубаво да бъде честен – пред себе си и пред останалите. Има ли смелост да е човекът, който ще направи промяната за България? Или ще се остави на баналните оправдания. Които са ни втръснали до болка.