Изминаха малко повече от 6 месеца от последния мач на националния отбор. Победата с 2:0 срещу Азербайджан бе приятен край на иначе превърналата се в тотално разочарование квалификация за Евро 2016. 

Около 2000 зрители на стадион „Васил Левски” изгледаха на живо едва втория успех на „лъвовете” под ръководството на Ивайло Петев. 

И така една среща, към която в началото на пресявките дори се гледаше като възможност да бъдат подпечатани билетите за Франция, ни показа колко сериозно е изчерпано доверието на феновете към националния отбор.

Къде обаче е вината за загубения ентусиазъм, когато помежду си говорим за България? Тук не става дума за липсата на родолюбие или подкрепа към националите. Убеден съм, че всеки би се зарадвал, ако изненадаме Португалия в Лейрия. Но паралелно с триумфа от успеха ще заседне и усещането, че няма да е никак лесно да бъде постигнато постоянство, което да ни позволи да преминем през ситото на квалификациите за Световното първенство поне с достойнство. Както се случи с водения от Любослав Пенев отбор, който почти до края държеше жива надеждата за класиране на Мондиала в Бразилия.

Воден от желанието да внесе нещо различно при „лъвовете”, Ивайло Петев даде шанс на Марселиньо да дебютира за държавния тим. Натурализираният бразилец побърза да научи химна, че дори стигна и по-далече, обещавайки, че ако някога се изправи срещу родината си Бразилия, ще се раздаде на 1000 процента за България. 

Със сигурност лидерът на Лудогорец няма равен на себе си в „А” група спрямо настоящата форма. Четирите шампионски титли превръщат Марселиньо в един от най-титулуваните футболисти в България. 

Само Емил Гъргоров е печелил златните медали в нашия шампионат по-често – пет пъти. А Бадема в периода си точно в Лудогорец бе преоткрит за националния отбор и изигра седем от десетте мача под ръководството на Любо Пенев в квалификациите за Мондиал 2014.

В графата „за” наличието на Марселиньо влиза и опитът в Лига Европа и Шампионската лига, където плеймейкърът демонстрира, че на него може да се разчита дори в най-тежките мачове. Достатъчно е да припомним, че точно той вкара двата гола срещу Партизан в Белград, отворили пътя към решителния бараж за влизане в групите на Шампионската лига срещу Стяуа. Същият Марселиньо откри и резултата срещу Реал (Мадрид) в София. Но и беше изгонен в двубоя срещу Кралския клуб в Мадрид. 

Чисто футболно, разглеждайки уменията и интелекта на Марселиньо, не би следвало да има аргументи срещу присъствието му в националния отбор. Сред доводите „против” обаче е възрастта на атакуващия полузащитник на Лудогорец. На 31 години, той със сигурност не може да даде повече от два квалификационни цикъла на България. Но в първия от тях, този, който следва за Русия 2018, ще има възможност да се сработи изключително прецизно с новите си съотборници. 

А ако помогне за класиране на Евро 2020, никой няма да си спомня, че е имало недоволство от повиквателната за Марселиньо. Рискът с присъствието на бразилеца в лагера на „лъвовете” е още едно разделяне на групички в националния тим. Последният чужденец, носил екипа на „трикольорите” – Маркиньос, получи само 6 мача в периода си като национал. И едва два бяха като титуляр – затова и няма как да кажем, че си се е струвало той да носи герба на страната на гърдите си. 

Това, което в никакъв случай Петев (и евентуалният негов наследник) не бива да допуска, е да бъде непоследователен в изграждането на ядрото на националния отбор. Ако вижда в Марселиньо новия лидер на България, не бива да се колебае да го използва във всеки мач. 

Селекционерът не спира да повтаря, че нивото на футбола в „А” група спада стремеглаво. И посочи група от 50 човека в нашия шампионат, от които може да избира. Точната бройка е 68 – поне толкова бяха българите, които бяха титуляри в последните два кръга в първенството. Без да броим наказания Светослав Дяков, оставения сред резервите Емил Гъргоров, контузения Георги Костадинов и наскоро подписалия с Локо (Пловдив) Иван Иванов. 

В чужбина също няма кой знае какъв избор. Затова и малкото на брой дебютанти в националния тим трябва да получат своя шанс. И той да не е еднократен.
Не е страшно, че Марселиньо получи повиквателна. Ако си спомняте, Иван Цветков дебютира за България на 33 години. И повече не игра за „лъвовете”, изтъквайки, че времето му в състава е минало. Марселиньо не е и единственият в групата на Петев, който има шанс да запише дебюта си за страната срещу Португалия. Има още 6 такива момчета. На тях обаче се обръща много по-малко внимание. 

Селекционерът опита да покаже характер на официалната си пресконференция, заявявайки, че той решава кои играчи да получат повиквателни. За жалост проблемът на Петев е, че загуби доверието на хората дори още преди да направи една година начело на отбора. А изборът на Марселиньо поне на този етап не работи в полза на треньора, а и постоянно го изправя пред въпроси, на които му е трудно да дава категорични отговори. Но поне отклони вниманието от наличието на играчи в този състав, които в никакъв случай не са в перфектна кондиция. Защото, ако за България играят само тези, които са в най-добра форма, то тогава е логично да попитаме с какво Благой Макенджиев превъзхожда ветерана Георги Петков, при положение, че вратарят на Славия е допуснал по-малко голове през пролетта в сравнение с този на Берое?

Така или иначе, до началото на квалификациите остават шест месеца. С Петев или без него, с Марселиньо или без него, националният отбор ще трябва да потърси новото си лице. И ако победата над Холандия преди 4 години беше вдъхновение за световните квалификации, само можем да си пожелаем позитивен резултат срещу Португалия да е изворът на неочаквана трансформация за България.