Четири кръга?! Толкова ли се дават на треньорите в днешно време? Защо така оставам с усещането, че тази оставка не е точно класическа оставка? Как Христо Янев реши, че само за два мача (гостуванията) отборът престана да радва феновете?

Съжалявам, но просто ми се струва, че депешът е дошъл някъде от 150 км североизточно от столицата. Не знам, просто си разсъждавам. Но е много, много нелогично. Защото, че Янев не е най-големият треньор в историята на българския футбол, е вън от съмнение. Само че този човек се промени изцяло, остави всичко друго настрани, само и само да успее в ЦСКА. И успя. Защото никой не може да му отнеме триумфа за Купата от „В” група, обичта на сектор „Г” и на футболистите, с които бе изкована голямата радост в края на миналия сезон. 

Ще ви разкажа една приказка – не претендирам за достоверност, но...

Имало едно време един футболен отбор, който радвал половината страна. Този отбор обаче бил оглозган първо от един вълк, после и едни чичковци, които събирали боклука, го взели и го хвърлили в кофата. И след това дошъл един друг чичко, който уж трябвало да бъде добрият и да го извади от сметището, да му лъсне емблемата и тя пак да заблести. Но едни други чичковци, които хубаво си похапвали, за да пораснат големи, не искали тази емблема да блести по ред причини (ще стане прекалено дълга приказката, затова няма да се впускам в подробности).

Та добрият чичко решил да си направи нов отбор и да му даде името на големия отбор. И горе-долу се получило… Останали даже и фенове, които харесали новия отбор, защото футболистите му били с червени екипи, защото отборът играел там на великия стадион и защото треньор му бил точно човекът, който им донесъл последната и една от малкото големи радости от много, много време насам…

Треньорът обаче просто си бил такъв, точен. Искал момчетата, които му помогнали за успеха, да получат шанс и в новия отбор. Добрият чичко обаче не давал и едно по едно момчетата си тръгвали и дошли други, от един друг отбор. И изведнъж пред очите на всички останали само екипите, стадионът и треньорът. Но не за дълго, защото видял какво се случва и треньорът разбрал, че дните му са преброени. Може пък и да са му казали хората на добрия чичко, че трябва да си тръгне. И той си тръгнал. И какво останало – екипите и стадионът, даже и емблемата я нямало…

Сега обратно в реалния свят – без Янев, може би със сина на един велик румънски треньор (което на мен си ми звучи като най-добрия приятел на Моуриньо и третия братовчед на Меси), ЦСКА трябва да става шампион. В конкуренцията на отбор, който и с третия си състав няма никакви проблеми в Първа професионална лига. Успех, дано да стане. В ЦСКА винаги трябва да се печели, всъщност може би за първи път публиката не се обърна срещу треньора при първите лоши резултати, но с новия едва ли ще е така. Защото от онзи отбор, който накара феновете да изпълнят до краен предел „Васил Левски” във финала срещу Монтана, не остана нищо… И този, заради когото феновете идваха на стадиона, си тръгна, а в Ловеч няма чак толкова много привърженици на ЦСКА…