Едно „синьо“ сърце вече не е част от Левски. Роман Прохазка пое ново предизвикателство и ще сбъдва мечтата си да играе в Шампионската лига с Виктория Пилзен. До скоро само слух, а вече и съвсем официално, словакът парафира с чешкия гранд и от новия сезон няма да носи екипа на тима от „Герена“.
Прохазка имаше право на този избор и заслужаваше да направи крачка, с която да осъществи съкровеното си желание, въпреки трудната раздяла. А тя бе такава, защото словакът успя да плени публиката в последните шест години. Направи го тихо, с финес. Направи го истински и от сърце. При универсалния футболист нямаше пози, нямаше нищо в повече. Обран и трудолюбив, той винаги оставяше сърцето си на терена, а извън него никога не си позволи да избяга от отговорност.
Присъединил се към състава от „Георги Аспарухов“ от Спартак Търнава през 2012-а година, полузащитникът преживя едни от най-бурните години в историята на Левски. На път да бъде обявен за недоразумение, преотстъпен в бившия му тим и отново върнат на „Герена“, Прохазка премина почти през всичко, но достойно. Без да се подаде на емоциите, без да се оплаче нито веднъж. А поводи да го направи не липсваха…
Словакът бе един от малкото, които все оставаха в последните шест години на фона на огромното текучество на футболисти и треньори. Остана, когато „корабът“ бе пред потъване, прие по-ниски финансови условия, остана след трудната 2013 година, в която само в рамките на седмица Левски загуби финала за Купата, а след това и титлата. Загуби още един финал във втория по престиж турнир у нас през 2015-а година и затова той бе един от най-тежко приелите и разочарованието със Славия тази година. Прохазка бе сред най-силно искащите Купата, но съдбата го лиши от удоволствието да я вдигне и сега поема по нов път.
източник: LAP.bg
В изказването, което футболистът направи малко след оповестяването на трансфера му, имаше няколко ключови акцента. Единият бе свързан с момента на преговорите за нов договор. Словакът призна, че е имал оферта, но отбеляза, че „не е усетил клубът да го иска толкова много“. Прохазка си тръгва като свободен агент, в касата на „Герена“ няма да постъпят никакви средства. Това не е първият подобен случай в Левски, едва ли ще е и последният. Той обаче е по свое му специфичен, най-вече поради факта, че става дума за чужденец, който остави такава следа у феновете.
„Послушах главата, а не сърцето си. Ако се бях доверил на сърцето, щях да остана в Левски до края на кариерата си“, сподели откровено още вече бившият играч на „сините“, който не скри, че дълбоко в себе си е чувал шепота „Остани“. А това бе и призивът на привържениците, на онези, които изгледаха последния му мач на „Георги Аспарухов“ в баража за Лига Европа с Черно море (4:1) и които го изпратиха с бурни овации. Спонтанността в реакциите често е най-точният показател. Постъпката на публиката спрямо Прохазка е достатъчно красноречива. За който тъжните погледи на хората по трибуните и сълзите в очите на полузащитника не бяха достатъчни, дойде и още по-трогателният миг пред съблекалнята, към когото човек трудно може да остане равнодушен. Малкото разплакано момченце, което с детските си ръчички силно прегръщаше Прохазка и го молеше да остане. Чистотата на децата и невинността на очите им изобразява всичко, а самата сцена едва ли има нужда от коментар.
Чужденците са играчи от по-особена мая, поне в нашите ширини. При тях по-рядко се случва някой да бъде качен високо на пиедестала на фенската любов, защото у тях често пъти липсва усетът към дребния детайл и онази малка искрица, която разгаря пламъка в сърцата на привържениците. Е, това не важи за Прохазка. С цялостното си поведение, с чудесното овладения българския език, този играч напомни на две знакови имена в историята на Левски – това на Игор Томашич и Седрик Бардон. Съществената разлика помежду им естествено е фактът, че двамата от „дрийм тийма“ на Мъри Стоилов оставиха зад гърба си не една купа и титла, и незабравими вечери в евротурнирите.
Прохазка си отива без трофей, но като шампион…защото той спечели едно не по-малко важно отличие, което не може да бъде съзряно във витрината. Неговият медал е невидим за очите и няма как да събере прах, окичен някъде на стената, защото остава завинаги в сърцето.
