Маркиньос е добре познато име у нас. Бразилецът дори игра за българския национален отбор, след като бе натурализиран и взе наш паспорт през 2011 г. В края на 2018 г. той се отказа от футбола и веднага се хвърли в друго поприще - откри мениджърска агенция. Пред Gong.bg 37-годишният Маркиньос разказа за новото предизвикателство, за живота в Бразилия в условията на пандемия, както и за спомените от България, която той смята за другата си родина. 
 
В богатата си кариера Маркиньос е играл за няколко бразилски отбора, кипърския Анортозис, китайския Чанчун Ятай, а у нас - в ЦСКА, Локомотив Сф, Беласица, Пирин и Монтана. Той има близо 300 мача зад гърба си, в които е вкарал над 60 гола. Най-дълго се задържа на "Българска армия", където спечели шампионската титла през 2008 г. и Суперкупата на България (2008 и 2011 г.). Халфът все още държи рекорда за чужденец с най-много мачове ца ЦСКА 0 114. На 31 май 2011 г. направи дебют за националния отбор на България в контрола срещу Корсика, след това записа още 6 мача.  
 
- Марки, как е положението в Бразилия, след като пандемията от коронавирус на практика блокира света?
 
- Бразилия е голяма страна и във всеки щат картината е различна. Моят град е в Сао Пауло, Кампинос се казва и  населението му е около 2 млн. души. Нашия щат е един от най-заразените, но това се отнася най-вече за столицата Сао Пауло, където живее близо една трета от хората в целия щат. В Кампинос заразените от коронавируса са около 200, трима души са починали. Това са официалните данни. Иначе навсякъде училищата, ресторантите, кафетата, магазините не работят. Само супермаркетите и аптеките са отворени. Не е позволено да се излиза навън освен за хранителни продукти и лекарства. 
 
- А ти как се справяш в условията на изолация?
 
- Спаси ме къщата, която имам. Тя се намира в покрайнините на града и се преместихме в нея преди две седмици. По принцип със семейството ми живеем в апартамент, но заради децата решихме временно да сме в къщата. Дъщеря ми Габриели, която е на 11 г. всеки ден има онлайн уроци, но след това си играе на двора. Синът ми Матеус е само на 11 месеца и за него също е много добре да е сред природата, на въздух. За мен е по-тежко, защото животът на практика е спрял в целия свят. Няма работа, няма мачове.
 
- Пандемията съвпадна с прохождането на твоята мениджърска агенция, която създаде миналата година. Имаш ли идеи как да пробиеш в задаващата се футболна криза?
 
- Много ще е трудно, знам. Тъкмо започнах да работя и дойде коронавирусът. В края на миналата година пътувах до България и изгледах доста мачове. Мениджърската агенция я създадох заедно с още двама българи, мои приятели. Занимават се с бизнес, не са били футболисти, но имат доста контакти в България. Нищо обаче не мога да направя освен да седя и да чакам да отмине пандемията. Използвам времето да гледам стари мачове и да събирам впечатления.
- В кои страни футболните пазари представляват интерес за теб? 
 
- Ориентирал съм се най-вече към българския, но ще работя още в Кипър, Русия, Китай, Македония. Поддържам добри контакти с хора в страните, в които съм играл като футболист и смятам, че занапред ще са ми от полза. В началото е много трудно, особено докато се утвърдиш в бранша. А трябва и добър материал, разбира се.
 
- В Бразилия поне от материал не може да се оплачете.
 
- Така е, но с всяка година става все по-трудно. Защото всички футболисти в Бразилия вече имат мениджъри, дори и 15-годишните. Отиваш да гледаш юношески мач и който и играч да харесаш, вече има договор с агент. Разбира се, те се подписват с родителите. Даже установих, че с мениджъри са обвързани не само тези, които изпъкват сред връстниците си, а и останалите. Така че е доста сложно. Първо трябва да говоря с мениджъра на даден играч и ако се разберем в кои страни мога да му търся отбор, му ставам партньор. Има и друго - едно момче може да иска да дойде в Бългрия, но ако агентът му не позволи, няма да стане, защото той държи правата му. Имам приятел, който също е мениджър и преди два месеца подписа с четири момчета на 13 години. Това е начина, по който в Бразилия можеш да обвържеш някой играч с договор.  
 
- Каза, че си гледал няколко мача от efbet Лига през есента. Как ти се стори нивото на футбола у нас?
 
- Терените са доста по-добри от годините, в което аз играех в България. За футбола обаче не бих могъл да кажа същото - поне от това, което видях. По мое време, най-вече в периода между 2005 и 2011-а година, имаше по-добри играчи.  Гледах на живо мачове на Лудогорец, ЦСКА, Левски, Арда, Септември, по телевизията проследих срещи на Славия, Ботев Пловдив, Берое. Едва ли ще изненадам някого, ако кажа, че Лудогорец играе най-добрия футбол. 
 
- Твоят любим ЦСКА вече 11 години не е бил шампион на България. Каква е причината според теб, все пак последната титла беше с твое участие през 2008 г.? 
 
- Трудно ми е да кажа, защото не съм вътре в отбора. От опита, който съм натрупал обаче знам, че най-важното нещо за успеха, е колективът. Да имаш добър отбор и да се плаща навреме - не е достатъчно. Именно липсата на колектив  според мен е основната причина ЦСКА да няма успехи. 
 
- За да има колектив в един отбор решаваща е ролята на треньора. Кои са най-добрите, с които ти си работил?
 
- Стойчо Младенов и Любо Пенев. Бих искал да спомена и Милен Радуканов, с когото бяхме заедно в ЦСКА в началото на кариерата му и много ми харесваше стила му на работа. 
 
- А кои са най-добрите български футболисти, с които си играл?
 
- Доста са, но ако трябва да посоча един - Велизар Димитров. В националния отбор много ме впечатли Тодор Неделев. Освен че са технични, и двамата мислят и действат бързо. 
 
- Какви спомени пазиш от националния отбор?
 
- Помня всеки мач, сигурно защото са по-малко от пръстите на двете ми ръце (смее се). Но най-вълнуващ е споменът от дебюта срещу Черна гора. До последно не се знаеше дали ще бъдат уредени документите, а и спечелихме точка от това трудно гостуване. 
 
- А от България?
 
- България не е спомен, тя е другата ми родина. Сърцето ми е разделено на две - чувствам се наполовина бразилец, наполовина българин. А и дъщеря ми се роди в София. Затова и много исках да играя за националния отбор. Истината е, че  България ми липсва. И това е усещане, а не потребност от нещо или от някого. Чувствам се страхотно, когато идвам, но за съжаление времето минава адски бързо. Много искам да ми потръгне с агенцията, за да идвам по-често в България.