Един бърз факт за начало: 9 август е петък. Ако не сте сред щастливците, чиято молба за отпуска отдавна е събрала всички печати, подписи и завистливи погледи, то липсата на търпение към последния от делниците е нещо обичайно. Дори съм почти сигурен, че въпросното състояние на духа може да мине за сезонна болест, срещу която имунитет не е желателно се изгражда.

Да оставим обаче медицината на специалистите и тв сериалите и да се върнем към споменатия вече 9 август. Преди година или две стартът на Бундеслигата щеше да предизвика не по-малко емоции у германците и изобщо феновете на немския футбол, ала след миналия сезон към Байерн Мюнхен, Борусия Дортмунд и компания сега са насочени поне двойно повече погледи. И няма как да е иначе след европейската инвазия на двата гранда, спрямо която походите на Бонапарт приличат на пикник в парка. Неизменните фаворити Реал Мадрид и особено Барселона бяха повалени по повече категоричен начин, а требълът на баварците може би дори изпреварва като значение постигнатите от Манчестър Юнайтед, Интер и Барса на Пеп. Съмнявате се? Нека само видим какви се реакциите на насинените грандове след успеха на Юп Хайнкес и компания – „кралския клуб“ се готви да премести планина от злато насред „Уайт Харт Лейн“, за да вземе Гарет Бейл, каталунците хвърлиха 57 милиона евро за Неймар, а Юнайтед ще напира до последно за първа звездна покупка при Дейвид Мойс след неуспешното инатене с Алкантара (18 милиона евро) и Фабрегас (35 милиона евро). С изключение на „Пеп тийм“ нито един от другите успехи не предизвика толкова мащабни ходове. Преди 12 месеца, макар и винаги поставян сред кандидатите за „Големите уши“, около Байерн витаеше впечатлението, че някак не е от чергата на испанските мастодонти. Нито двата финала в Шампионската лига в предхождащите три издания на турнира, нито наличието на играчи като Нойер, Лам, Швайнщайгер, Рибери и Робен изглеждаха достатъчни.

Ето че сега и топката, и трофеите са изцяло в тяхното поле, а идването на Гуардиола на „Алианц Арена“ е обещание за нещо повече от престиж. Напрежението върху испанеца всъщност започна да расте много преди реалното му встъпване в длъжност. Горе-долу след онова 7:0 срещу Барселона то стана повече отколкото всеки друг би могъл да понесе. Единственото, което работи в полза на Гуардиола, е неговата бляскава визитка. Тя съвсем не е била без значение, докато шефовете в Байерн са умували кой ще наследи Хайнкес – постиженията на Пеп ще му осигурят „меден месец“, какъвто за мнозина не би бил дори на дневен ред, а също така гарантират и главната атракция. Ще се справи един от най-успешните съвременни треньори в най-силния клубен отбор? Този въпрос няма да подмине и тези, които проявят съвсем вял или откровено никакъв интерес към Бундеслигата. „Трейлърът“ на независимата продукция бе меко казано интригуващ – Дортмунд нанесе първия сериозен удар по проекта  „Супер-Байерн“ с 4:2 в мача за Суперкупата. Пословичното германско желание за реванш ще докара още една война, за щастие този път чисто футболна. „Жълто-черните“ бойци на Юрген Клоп обичат да са онези, които объркват сметките и развалят купона, ала 25-те точки разлика в 50-ото издание на Бундеслигата казват само едно – Байерн определено се позабавлява героично на техен гръб. „Всички ние се радваме, че Пеп се появи на два крака по време на представянето си, вместо да прекоси залата за пресконференции, левитирайки над земята“, бе една от първите реплики на очилаткото с бейзболната шапка към новия му конкурент.

Всъщност шеговитият тон на забележката не бива да заблуждава. Още един бърз факт: само 7 от 25-те предшественици на Пеп в елитната ера на Байерн са чужденци. Последният от тях – Луис ван Гаал постигна немалко успехи за своите почти 2 години начело, но раздялата му с клуба не бе от най-приятните. Тенденцията е повече от очевидна: не само баварците, но и останалите германски клубове предпочитат да залагат на местни кадри, а ако треньорът ще е чужденец, то трябва да има солиден опит в първенството. Приемането на „новобранци“ винаги е било болезнен процес, а Феликс Магат го формулира с прецизността на снайперист: „Виждам проблем в това испански треньор да привлича испански футболист.“ Тепърва и тактическите ходове на Гуардиола ще бъдат поставени под съмнение, особено ако не дадат търсения резултат. Само си представете какво ще се случи, ако Алкантара име своеволието да играе повече от Марио Гьотце…

С други думи – конфликтите дебнат на всяко едно ниво, но главният проблем – кой ще стане шампион – ще се реши от обичайните заподозрени през последните 3 сезона. Цифрите безмилостно сочат в тази посока: от последното си участие в Шампионската лига Байерн и Дортмунд прибраха по 55 милиона евро. Оставяме настрана останалите премии от спонсори и т.н. В Бундеслигата няма друг отбор, който да се похвали с такава финансова инжекция. Байер Леверкузен демонстрира сериозни амбиции да разруши двуполюсния модел, като завърши трето място с точка пасив спрямо вестфаленци, но през лятото се раздели с основни играчи като Андре Шюрле (22 милиона евро, Челси), Дани Карвахал (6,5 милиона евро, Реал Мадрид) и Михал Кадлец (4,5 милиона, Фенербахче). За тях „аспирините“ получиха съвсем нелоша сума, част от която инвестираха в закупуването на Хьон –Мин Сон (10 милиона евро) от Хамбургер, звездата на Фортуна Роби Крузе (1,5 милиона евро) и неполучилият шанс в Интер Джулио Донати (3 милиона). Предвид предстоящото си участие в груповата фаза на Шампионската лига, воденият от Сами Хуупия тим можеше да рискува и повече на трансферния пазар, но приоритетите на „БайАрена“ очевидно са различни. Байерн и Борусия се подсилиха сериозно през паузата между сезоните, но в Леверкузен от доста време следят преди всичко за финансовия баланс. В тези условия едва ли феновете на отбора ще останат недоволни от още едно трето място.

Дори и „червено-черните“ да успеят в начинанието си, разликата между тях и следващият в класирането ще е по-малка от миналогодишните 11 точки. Шалке 04 стегна амбициозна за своите стандарти селекция, а по-важното е, че редом до привличането на Адам Салай и Фелипе Сантана клубните шефове успяха да задържат звездата си Юлиан Дракслер. Младокът прелива от фантазия с топка в крака и кара всички на „Фелтинс Арена“ да мечтаят, но с решаващо значение за изхода на кампанията ще е да се запази от контузии. В Мьонхенгладбах съсредоточиха повече усилия за запазването на ядрото в отбора и бяха сравнително пасивни на пазара, за разлика от Хофенхайм. Стигането до плейоф за оставане в елита очевидно е имало ефект и цели 13 нови играчи започнаха подготовка за сезона. Една голяма част от тях обаче идват от втория отбор и юношеските формации, което прави влизането в челната десетка сравнително трудно.

Там обаче почти сигурно ще попаднат Хамбургер, Хановер и Нюрнберг, ала не по-различни амбиции ще имат и Фрайбург. Бившият тим на Гара Дембеле продаде доста значими фигури като Макс Крузе, Йоханес Флум, Даниел Калиджури и Седрик Макиади, но пък взе опитният Майк Ханке от Мьонхенгладбах, докато Арсенал склони да им даде под наем своя талант Франсис Коклен. Вацлав Пилар пристигна по същата схема от Волфсбург, с което бъдещето пред треньора Кристиан Щрайх съвсем не изглежда толкова лошо. Доста по-различни могат да се окажат нещата с Вердер Бремен и Щутгарт, които през последните години бележат осезаемо отстъпление от позициите си. Преди дни „музикантите“ бяха унижени за Купата от третодивизионния Заарбрюкен, което веднага изкачи Робин Дут нагоре в списъка с кандидати за първи уволнен наставник през сезона. Ситуацията с „швабите“ и Бруно Лабадия не е по-различна - нов слаб старт на шампионата е просто немислим.

Разликата в амбициите е нещо нормално – няма как всички отбори да се борят за сребърната салатиера. Вярно, в Англия претендентите за първото място са два пъти в повече, но какво да кажем за Испания? Или Франция, защо не дори и Италия? Силата на Бундеслигата не идва само от Байерн и Борусия Дортмунд. Фантастичното представяне на вестфаленци през последните 3 години ни накара бързо да забравим тежкия период на карантина в началото на века, когато финансовите недъзи на клуба резонираха ярко и на терена. Със сигурност „жълто-черните“ помнят как през 2003 година баварците им заеха 2 милиона евро, за да изплатят докрай заплатите. Днес с право тези два отбора минават за лицето на германския футбол, но всъщност унифицираният управленски модел и непрекъснатото шлифоване на млади таланти стои в основата на всичко. Упоритото придържане към борд на директорите, който носи реална отговорност за колективните си решения, затваря вратите към идването на някой богат собственик с екзотично потекло. От тази гледна точка е ясно, че за голяма част от германските клубове е повече от трудно да се впуснат във финансова надпревара с клубове като Пари Сен Жермен, Манчестър Сити, Челси, Монако. По-важното е, че всеки от тях се застраховал срещу възможността един ден на големия бос просто да му писне и да духне към другия край на света с цялото си състояние.

Така че ако търсите интрига и футбол до последна капка кръв, 9 август е добро начало. И не, въпросът вече не е с каква преднина Байерн ще спечели. Ще имате цял сезон, за да се убедите…