Какво е това, което изпълва с радост всеки един футболен фен? Онова, което го кара да се чувства щастлив, а оттам и животът му да бъде пълноценен и слънчев? Петродоларите на някой арабски шейх ли? Или милионите на някой руски олигарх?

Няколко въпросчета, с ясен отговор – НЕ са парите! Добре е, че ги наливат в любимия ти клуб и така го теглят нагоре от среднячеството към върха. Но винаги ще знаеш, ще усещаш, макар и да не си признаваш публично, че това е малко или много изкуствен процес.

Предполагам така са се чувствали голяма част от феновете на Манчестър Сити при досега си с Борусия Дортмунд. Когато 90 минути гостите от Германия мачкаха на терена английските богаташи, а 3500 фенове в жълто-черно по трибуните завряха в миша дупка 40 000 местни. Не се чу нито една английска песен, ехтеше само репертоарът на немците. И горе, и долу на стадиона.

Всъщност, Борусия Дортмунд е клубът-мечта за всеки един фен. Млади, надъхани момчета, леко шантав треньор, невероятна публика, ентусиазъм, успехи. И всичко това постигнато благодарение на работа и талант, а не на излети стотици милиони.

Затова и никога няма разлика в броя на зрителите на „Сигнал Идуна Парк“, дома на Борусия. 80 645 – ни повече, ни по-малко. Във всеки мач - максималният капацитет.

Завиждаме им благородно.