Колелото се върти и ако миналата година по това време Байерн с Юп Хайнкес начело маршируваше победоносно из Европа и мачкаше Барселона с 4:0 и 3:0, сега баварците се оказаха в най-ниската точка на завъртането му.

По ирония на съдбата те инкасираха 0:4 именно от вечния враг на каталунците Реал. Пак поради прищевките на Фортуна, Серхио Рамос се реваншира с два гола за пропуска си от дузпа „към Луната“ срещу същия този Байерн.

Сега всички са склонни да обвиняват стилът „тики-така“, въведен от Пеп Гуардиола. Но същият този стил процъфтяваше успешно допреди месец дори в каменистата баварска почва.

Изведнъж нещо се случи. Байерн триумфално стана шампион на Германия рекордно рано и с 25 точки преднина пред втория в онзи момент. Нямаше проблеми и в Шампионската лига. И сякаш запразни рано-рано. Формата на миналогодишния еврошампион падна драстично. Липсата на конкуренция в Бундеслигата и „контролните“ мачове, в които след спечелването на титлата трябваше да участва, изиграха прекалено лоша шега на тима.

Видя се още срещу най-слабия от много години Манчестър Юнайтед на четвъртфиналите. Спадът още по-силно се усети при домакинството на Борусия Дортмунд, загубено с 0:3. За да се стигне до снощното крушение и унижение срещу Реал. Отличното представяне на „Белия балет“ е отделна тема, която тук няма да разискваме.

Пеп Гуардиола се изложи. Яловото „тики-така“ е едно на ръка. Но има доста други необясними факти. Как е възможно немски тим да допусне два пъти да бъде надигран с глава след статично положение? По идентичен начин. Как е възможно баварската машина, известна и с това, че изстрелва снаряди от средно и далечно разстояние, да остане безмълвна? Как е възможно Гуардиола да не вземе мерки срещу бруталната контраатака на Реал? Поне частични, ясно е, че бързината на Роналдо, Бейл и компания е несравнима с тази на германските защитници, но ариергардът не трябваше да действа толкова високо.

Освен това, тонусът на отбора, концентрацията, физическата му форма, бе в най-ниската си точка през сезона. Въпрос на управление и планиране. За това е виновен главно Пеп, а не само внедреното от него на нетипична територия „тики-така“.

И публиката на „Алианц Арена“ безпрецедентно напусна трибуните доста преди края. Сега носталгията по Юп Хайнкес и мощните му танкове ще се засили до неузнаваемост.

Въпросът е: Трябва ли да напусне Пеп?