В последните две седмици „спасителите“ на ЦСКА Александър Томов и Стойчо Младенов вкараха в действие план „външен враг“. Целта е ясна. Трябва да се отклони вниманието от проблемите, които притискат „армейците“ като менгеме в стара гаражна работилница. Този път обаче планът няма да сработи, а причината е една – вече почти никой не вярва на Александър Томов. Нито целевото обслужване от интернет тролове, които да вкарват феновете в „правата вяра“ из форуми и социални мрежи, нито заигравката с различните фракциите от агитката ще доведе до нужния успех. Кредитът на доверие към Томов отдавна е изчерпан. Този план вече сработи веднъж през 2008 година. Тогава виновен бе Тодор Батков, сега търсеният враг е Кирил Домусчиев. Един път стомна за вода, втори път стомна за вода... до трети няма да се стигне, още втората ще се счупи.

В последно време станахме свидетели на прекалено много демагогия и популизъм. Манджата е пресолена. Г-н Томов, хората не са глупави. От дългите изказвания, декларации и пресконференции всеки нормален човек ще го заболи главата. Много думи, но без нужната конкретика. Как така толкова време не бе показан един документ? Дори нещо простичко, което да защити една изказана теза. А, да! Онзи ден в сайта на ЦСКА цъфна нещо, което бе наречено документ, подписан „От счетоводството“. Леко смешно. За такъв „документ“ са нужни компютър, принтер (със зареден тонер), син химикал и скенер. Само като го погледнеш, няма смисъл да четеш съдържанието.

Вчера Комисията по финансов надзор отказа да потвърди проспекта за първично предлагане на акции на ЦСКА. Г-н Томов, в КФН боравят с числа. Там не ги интересува ЦСКА, Левски и Лудогорец, а само документите. Явно обаче вашите числа не са такива, каквито ги представяте.

Едно нещо трябва да му се признае на Александър Томов – може да убеждава, да завладява със слово, да борави с влажен и измъчен поглед. Похвати, на които и Кашпировски би завидял.

ЦСКА е изправен до стената. ЦСКА няма нужда от много думи, а от дела. Начетохме се и се наслушахме на декларации и пресконференции. Те няма да спасят клуба. Те целят само и единствено да отклонят вниманието и да насочат справедливия фенски гняв в друга посока.

Планът „външен враг“ обаче не е само идея на Александър Томов, а и на Стойчо Младенов. Именно Младенов пръв надигна глас и намекна за подобно вмешателство. „До един момент бяхме добре, а после нещо се случи“ - рефрен запазена марка, изречен през 2012 година след загубената титла, повторен отново тези дни. Как така винаги при Стойчо Младенов нещо се случва и той не е виновен за нищо? Вината винаги се търси на друго място... в Левски, в Лудогорец, в терена, във времето, в акционерите, в собствениците, във футболистите, в домакина. В трудни и напечени моменти Господ намига на читавите хора. Ако имаше такова намигване нямаше да се говори за мача с Чехия, за Жиняк, за гола на Деко и гредата на Присо, за Мура, Зимбру, ГАК, Симитли и Монтана.

Вчера Александър Томов вкара малко хумор в дългото си експозе пред медиите. „Семействата? Все едно сме в Сицилия, мама му стара.“ Томов обаче леко сбърка. Семействата в и около ЦСКА са не две, а три. Той много добре знае къде е нужният милион за спасението на „червените“.

Едно е ясно: всички действия в ЦСКА - без свежа кръв и свежи пари, са като съшити с бели конци. Въпрос на време е те да се скъсат, защото нишките вече са твърде остарели и доста мръсни.